Приятели
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
Интересно в региона

Село Мадара се намира в Североизточна България на 40 минути път с автомобил от Варна и на 10 минути от Шумен, на 4 км. Южно от магистралата Варна-София.

Разположено непосредствено под скалите на Националния историко-археологичен резерват Мадара и Мадарският конник - избран за глобален символ на България.

Мадарски конник
Мадарският конник е единствения в Европа монументален каменен релеф от началото на VIII век. Изсечен е на височина 23 метра от основата на отвесна скала.
Резервата е най-големия култов комплекс на Балканите - много по-древен и мащабен от Делфи, Додона или останалите известни днес в Европа прорицалища на Гърците.
Уникалността на паметника дава основание да бъде включен в книгата на паметниците със световно културно значение на ЮНЕСКО през 1979 г.

    Ето едно описание на мястото от писателя Стефан Цанев в неговата книга “Български хроники”: 

Мадара - музей

   “Като подминете Шумен на път към Варна, на километър южно от автострадата, като тъмен облак над равнината се издига сенчеста скала, стръмно отсечена на запад и плавно скосяваща се на изток. Колкото по се приближаваш натам - скалата става все по-висока; застанеш ли на стотина метра от нея и погледнеш на горе - завива ти се свят: скалата не е отвесна - тя е надвесена, захлупва те, поглъща те като огромна бяла паст; всяка крачка, всяка дума, всеки звук се увеличава стократно - затова вървиш на пръсти и мълчиш. Ако наостриш слух - ще чуеш под краката си глухото бучене на подземните води.
   Не обичам да се превземам, скептик съм, неверник съм, но колкото пъти дойда тук, ме обзема някакво мътно мистично чувство, някакви отвесни силови линии пресичат мозъка ми и цялото ми същество, започвам да усещам край себе си невидимото пресъствие на отдавнашни мъртавци, през съзнанието ми минават сенките на думи, които никога не съм чувал, но прозрачните гласове са ми добре познати; нещо в мен проговаря, без да ме пита.

   Може би не случайно това място е било свърталище на боговете още от каменния век, цели 4 хилядолетия. Ако викнеш-от пещерите ще ти отвърнат веселите тракийски богове, танцуващи около светилището на Тюхе - тукашната Велика богиня - майка; тук е било капището на Тангра, до него е олтарът на Перун; нощем, в потайна доба, под месечината вият юдино хоро самодивите, из вировете се къпят голи русалки, в скалните процепи още витаят сенките на вампири и върколаци; тук край жертвениците, е потупвал голия си корем римският Юпитер; тук по-късно първите християни издълбали в отвесните скали мрачните си килии и чакали Исус да слезе в сънищата им; и Алах се навъртал наоколо, а Мадарският конник- бог ли е, цар ли е, човек ли е? - продължава да препуска между тях 1300 години...
И странно - нищо досега не се е срутило, боговете и до ден днещен си живеят тук дружно, мирно и тихо, даже весело, както преди 12 века са си живели по целия Балкански полуостров - дружно, мирно и тихо, даже весело...”

Зимен изглед към скалите

и от Николай Генов публикувано във в.”Стандарт” 09.08.2004
   “...Красиви величествени скали привличат погледа. Те ограждат платото над село Мадара и му придават непристъпен вид. Колкото повече ги приближаваме, толкова по-ясно изпъкват могъщите им форми. Ако времето ви позволява, отидете до тях и ги вижте отблизо. Така освен в необикновената природа ще надзърнете и в един от най-интересните историко-археологически резервати на България. И ако решите да предприемете подобна екскурзия, в никакъв случай не щадете силите си и се качете до връхната част на скалния масив. Една лека за преодоляване пътека, изсечена в скалите, ще ви отведе горе. Изминава се за не повече от двадесетина минути. На много места по нея има пейки, където можете да спрете за почивка и да се насладите на красивата гледка. От връхната точка се открива панорама, за която едва ли сте подозирали. Тя е най-красивата не само в района, а може би и в цяла Североизточна България. Неслучайно на платото членовете на "Бялото братство", създадено от Петър Дънов, които по правило са любители на прекрасните местности, ежегодно правят свои сборове. Във всички посоки тук погледът се рее до безкрайността. Преминава през първите столици на току-що основаната българска държава Плиска и Преслав. Долу в ниското се виждат останките на римска вила с площ 5000 кв. м, съставена от 45 помещения, и построената по-късно над тях базилика. Тясна пътека на платото води през горичка от храсти и шубраци до Мадарската крепост - най-запазената от всичките твърдини край Плиска. Строена е през VI в. и е част от цяла верига отбранителни съоръжения, описани от византийския писател Прокопий. Крепостта била изградена срещу нашествениците от север, най-вече прабългарските конници, но по ирония на съдбата я използвали най-много тъкмо тези, срещу които била построена. Тя играела важна роля за отбраната на старите ни столици. Има форма на неправилен триъгълник с порта откъм северната страна. Зидовете й са високи и изградени от дялан камък. Вътре се забелязват основи на църква. Съществува предание, че оттук до Плиска някога е имало път, който преминавал покрай село Калугерица. За крепостта при Мадара разказва и друг византийски писател Константин Порфирогенет. Според него името й било Мундрага и когато маджарите нахлули в България и стигнали до Преслав, разбитият цар Симеон намерил в нея убежище. Мадарската крепост загубила значението си чак когато била превзета през 1388 г. от турците. По същото време паднали Венчанската крепост и крепостта Овеч при гр. Провадия. Заслужава си едно отбиване и в село Калугерица на 2-3 км северно от Мадара, за да разгледате селското гробище. Там ще видите огромни каменни кръстове, повечето от които за съжаление днес са разрушени. Оттук произхожда и кръстът, издигнат върху гроба на археолога Карел Шкорпил в Плиска. Казват, че до днешното село се намирал прочутият през времето на Втората българска държава манастир "Свети Кирик".   Археологически разкопки в околността на Мадарските скали разкриват, че открай време там е съществувал древен култов център. Целият район е обитаван още от праисторическата епоха почти без прекъсване. По римско време заради многото естествени укрития в околността се разпространил християнският култ, яростно преследван от езичниците. И сега в скалите са останали запазени много отшелнически килии на монаси и скални църкви. Във високия над 110 м масив те са в най-недостъпните места. Дотам водят незабележими тесни и много опасни пътечки. Понякога те преминават направо през отвесната скала, в която са издълбани стъпки и хватки. На някои места монасите са се спускали до килиите си с въже. Само като си представим как облечените в черни дрипи отшелници са отивали до тези места, ни се завива свят. При изследването на непристъпните обители днешните археолози са използвали неоценимата помощ на шуменските алпинисти.

Нимфи живели в Голямата пещера
По обратния път от Мадарската крепост обезателно трябва да посетите пещерите - Голямата, Малката и Пещерата на нимфите, в основата на скалния масив. Наблизо от скалите извира малка рекичка. Пещерите не са дълбоки и по-скоро са естествени ниши в скалата, но входовете им са огромни. Този на Голямата пещера има височина повече от 70 м. Хората тук, погледнати отдалеч, приличат на прашинки. Под импозантния свод на Голямата пещера векове наред е съществувало древно тракийско светилище на трите нимфи, които покровителствали водата, горите и природата. Мястото само по себе си е природен феномен. При дъжд по издълбани в скалите улеи в каменната козирка се излива водопад. Акустиката на Голямата пещера е удивителна и днес се използва за естествена концертна зала.

Изглед към скалите

Преднамерено искам да завърша описанието на този невероятен район с най-голямата му забележителност - прочутият Мадарски конник. Той е единственият скален релеф в Европа, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Изсечен е на височина 25 м от основата на скалния масив. На него са изобразени в естествен ръст конник и следващото го куче. Прободен с копие лъв е повален под предните крака на коня. Изображението напомня за триумфалните сцени, познати от Древния изток. При тях лъвът е символ на победения неприятел, а кучето са верните поданици, които следват своя владетел. "Конникът" се счита за монументален паметник без аналог в целия свят. Местните жители от векове са считали, че на релефа е изобразен св. Георги Победоносец. За научните среди релефът е открит чак през края на ХIХ в. Първоначално го свързвали с Тракийския конник - Херосът. Доста по-късно установили, че трябва да бъде отнесен към прабългарската епоха. Предполага се, че на него е изобразен синът на Аспарух - хан Тервел, като победител. Няколкото надписа около релефа са на гръцки език и съобщават за важни събития между България и Византия през VIII-IХ в. при хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. Надписите са силно повредени от времето и могат да се четат само отчасти. Археолозите са на мнение, че тези надписи са най-старите писмени документи на Първата българска държава отсам Дунава. Ако се окаже, че денят ви е бил много къс, за да обиколите всичките забележителности (защото Плиска и Преслав също са на един хвърлей оттук), знайте, че в района на Мадара местата за преспиване от всички категории на лукс са достатъчно.”

Една интересна хипотеза: http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=42
И още една: http://www.astrohoroscope.info/discovery.htm